Пътят на шпионина

Прозата на Румен Тодоров не е особено популярна сред българските читатели. В две трети от произведението му "Пътят на шпионина" се представя повест, в която се иронизира цитатничеството, а също така се разкриват връзкарството, фанатизмът и други негативни явления от предишния режим. В последната част (след обяснителните бележки) се разглежда изграждането на цивилизацията на знанието, усвояването на новите европейски ценности и иновациите в измерването на водата. Определянето жанра на тази книга е сложно; тя напомня роман поради многото персонажи, но липсата на ясна фабула я различава.