Избрана проза

"Подчертаването на загадъчността по патетичен или фанатичен начин не ни помага в напредъка. Всъщност, ние проникваме в мистерията единствено до степента, в която я откриваме в ежедневието чрез диалектическата оптика, която възприема обикновеното като непроницаемо и обратно – непроницаемото като част от ежедневието… Наследството на Валтер Бенямин, който е сред най-оригиналните и влиятелни мислители на XX век, съдържа стотици страници художествена проза, често вдъхновена от автобиографични бележки и оригинални наблюдения върху дребните детайли както от миналото, така и от настоящето.

По време на живота си австрийският писател Хуго фон Хофманстал определя някои текстове на Бенямин като „напълно несравними“, което не се дължи само на избледнелия блясък на тогавашната немскоезична критика. Свободният поток на мисли понякога случайно попада върху образите от сънищата и тази будна съзнателност получава своето възнаграждение под формата на озарения (може би дори с моменти „озаряваща скука“).

В този сборник са включени предимно произведения с прозов характер, написани през последното десетилетие от живота му. В тези почти забравени страници можем да намерим не само характерните за него идеи пропити с ирония, но и изключителната чувствителност към живота (Хана Аренд отбелязва неговия талант „да мисли поетично“, а Сюзън Зонтаг акцентира върху факта, че Бенямин успява напълно „да очертае“ духа).

С право можем да кажем, че преоткритият Бенямин ни води отвъд легендата за него."