Падането на Гондолин

В преданието „Падането на Гондолин“ се срещат две от най-силните сили в света. От една страна е Моргот, олицетворение на абсолютното зло, който остава невидим през цялата история, но контролира огромна армия от своята крепост Ангбанд. Срещу него стои Улмо – вторият по мощ след Манве, водача на Валарите; той е известен като Властелин на водите във всички морета, реки и езера под небесата. Улмо тайно работи в Средната земя за подкрепа на елфите Нолдори, между които са Хурин и Турин Турамбар.

Град Гондолин играе ключова роля в конфликта между боговете – той е великолепен и недостъпен. Изграден и населен от Нолдори елфи, градът е резултат от бунт срещу властта на боговете Валинор и последвалото им бягство в Средната земя. Макар че Моргот ненавижда краля Тургон, неуспешно търси магическия таен град.

На този фон идва Туор, братовчед на Турин и изпълнител на плановете на Улмо. Подкрепян незабелязано от морския бог, Туор предприема опасно пътешествие към Гондолин. По време на едно решаващо събитие изпод бурните океански вълни се появява самият Улмо. Там Туор става велик герой – оженва се за дъщерята на краля Идрил и техният син Еарендел носи голямо значение за бъдещето според предсказанията на Улмо.

Накрая настъпва ужасният край: чрез предателство Моргот научава всичко необходимо за организиране на опустошително нападение над града с Балрози, дракони и безброй орки. Легендата завършва с бягството na Túor , Идрил и тяхното дете Еарендел към нова история - Легендата за Еарендел; Толкин така никога не я написва напълно, но тя е описана тук въз основа auf други източници.

След представянето нa „Берен и Лутиен“, Кристофър Толкин прилага подобна техника "история в развитие" при създаването nа настоящото издание нa „Падането нa Гондолин“. Според Дж.R.R.Tolkien това представлява "първата истинска история относно този измислен свят", която наред с “Берен аnd Лутиен” and “Децата нa Хурin” e част oт трите “Велики легенди” nа Древните дни.