По новите сто стъпки на времето

Велко Вълканов е роден на 16 ноември 1927 г. в Елхово. Завършва гимназията си в Провадия и след това Юридическия факултет в София. През 1962 г. защитава докторска дисертация в Лайпциг, посветена на "Бюрократизма в държавния апарат и развитието на социалистическата демокрация". Работи като адвокат от 1954 до 1959 г., а по-късно става сътрудник в Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието (1963-1971). От 1971 г. заема позицията научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН, а от началото на 1991 г. е старши научен сътрудник I степен (професор) по конституционно право.

Той е народен представител във VII Велико Народно Събрание, както и във XXXVI, XXXVII и XXXVIII Народни събрания. В VII ВНС ръководи подкомисията, която работи върху главата за правата и задълженията на гражданите в проекта за нова българска конституция.

Председателства Българския антифашистки съюз, а впоследствие става почетен председател на организацията. Награждаван е с отличия като „Георги Кирков-Майстора“, наградата на Международната федерация на антифашистите (ФИР), както и с приз от Германското дружество за защита правата на човека.

---

**Нови сто стъпки**

Професор Велко Вълканов не търпи несправедливости или раболепие; реагира мигновено без значение къде се намира. Често звънне до редакцията да сподели своята позиция: "Може би ще ви се струва прекалено емоционално или неприемливо, но това е моето мнение." Тази способност притежава само той – проф. Велко Вълканов.

Като редовен автор на ДУМА и остър критик срещу всичко грозно или неправилно, той продължава да допринася със своето творчество - последното му произведение "По новите сто стъпки" добавя още сто статии към предишната му книга "По стъпките на времето".

Книгата представлява значимо литературно явление, което резонира с актуални теми - унижението спрямо страната ни, проблемът с глада сред населението и пренебрежителното отношение към българския език са основните акценти тук.

Професорът поставя въпроса дали ГЕРБ представляват национална опасност и аргументира мнението си положително.
Разисквани са различни проблематики като конституционноправните въпроси, съдебната система през различните периоди у нас - фашизмът вчера днес утре, медийните ситуации из кризисният контекст около Украйна – всички те разглеждани детайлно със строга прецизност.

Не прощава никому; неговият стил остава остър — политическите портрети включват фигури като Георги Димитров до Бойко Борисов — последният описан като неуправляем от самия него.
Характеризацията им не претендируе за пълно покритие; вместо това тя носи лична нотка основана na опитa нa автора какъвто e познавач nа важнити cŭбитий пo време нa прехода.
Според него честността зaмества всякакви условности:

„Очевидно господин Борисов няма чувство за срам относно липсата си нa държавническo възпитание... Но аз изпитвам такова!“

Струва си да размишляваме над зададените въпроси всеки път когато предприемаме нови крачки напред.


Ина Михайлова