Книгата на Бек

„Книгата на Бек“ е класифицирана от някои като роман, а от други – като сборник с разкази или художествен пътепис. В значителна част от творбата Джон Ъпдайк споделя впечатленията си от посещението в Източния блок през 60-те години на XX век. През този период американският автор е посрещнат официално като представител на изкуството в Русия, България и Румъния, където произведенията му вече са били превеждани и името му е добре известно.

След тази обиколка Ъпдайк написва един от най-вълнуващите си текстове, описвайки знаменитата си среща с поетесата Блага Димитрова. Публикувана за първи път в списание „Ню Йоркър“ през 1965 година, историята все още не е издавана у нас под форма на книга. С разказа „Българската поетеса“ той получава наградата „О’Хенри“, която бележи началото на една интересна мистификация в съвременната литература – трансформацията на Ъпдайк в автора Хенри Бек, неговият алтер его.

В „Книгата на Бек” Джон Ъпдайк рисува сложна картина на културния живот между Изтока и Запада. За българските читатели това произведение има особено значение – те ще намерят познати образи сред страниците й, ще се идентифицират с някои герои и ще забележат абсурдността на дистанцията във времето при други.

ДЖОН ЪПДАЙК (1932–2009) е едно от най-забележителните имена в американската литература. Той е писател, поет и критик с над петдесет публикувани книги. У нас популярност добиват заглавия като „Заеко, бягай“, „Кентавърът“, „Ожени се за мен“, „Двойки“, „Вещиците от Истуик“ и много други. Носител е на редица литературни отличия и принадлежи към малцината избрани да печелят наградата "Пулицър" за художествена литература повече от веднъж.