Парижката Света Богородица

„Парижката Света Богородица“ представлява най-значимото произведение на Виктор Юго и е сред най-прочетените книги във Франция, с множество преводи на различни езици. Този забележителен исторически роман, който се развива през 1482 година в Париж, под величествените кули на катедралата, разглежда теми като любовта, съдбата, архитектурата и политиката, представяйки по убедителен начин средновековния свят в началото на модерната епоха.

В творбата Виктор Юго създава незабравими персонажи – включително гърбушкото Квазимодо, безнадеждно влюбено в циганката Есмералда; Клод Фроло, свещеника със собствена обреченост; кралят на просяците Клопен Труйлфу и френския монарх Луи XI. С дълбоко чувство за трагична ирония това произведение олицетворява уникалното въображение и основните идеи в работата на Юго. Както отбелязва Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на романа, основната концепция зад него може да бъде определена като „основната идея на цялото изкуство от деветнайсети век“, а самият Юго е един от първоначалните й носители. Това християнско послание акцентира върху възстановяването на човека срещу натиска от обстоятелствата и обществените стереотипи – идеята за защита правата на унизените и игнорирани членове на обществото. Лесно можем да видим как Квазимодо символизира угнетения френски народ от Средновековието - немощен физически но притежаващ мощна воля за справедливост.

Книгата включва 235 избрани илюстрации от популярни издания през 19-ти век, дело на известни френски художници-илюстратори. Те са запечатали главните герои по впечатляващ начин и реалистично пресъздават историческите условия в Париж по времето описано в романа. В нея има също така няколко графики направени лично от Виктор Юго.