Писмо в небето

Следя творчеството на Владимир Левчев от времето, когато работехме заедно в издателство „Народна култура”. Още тогава, в ранните му години, бях дълбоко впечатлен от завидното му умение, показано в неговата емблематична книга „Кой сънува моя живот”. Особено ми харесваше фината деликатност и изтънчената чувствителност на поезията му, която носеше атмосферно-импресионистично звучене. Тя беше пропита с освободеността и широтата на личната му култура, както и с интересите към будизма и ранното християнство. Освен това той е превел най-красивите части от „Махабхарата”, включително санскритската поема „Бхагавадгита”.

В новото произведение „Писмо в небето” откривам тази многообразна линия възобновена; този път тя произлиза от синова връзка със словото и буквите, обогатени с любопитни детайли от старобългарските образци. В него се наблюдава бурното разточителство на идеи, образи и метафори сред хаоса на нашия разрушителен свят. Завършекът представлява интелектуална молитва, осветена от внезапния порив на множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев остава един от най-забележителните представители на поколението през 80-те години.

Иван Теофилов