Старопланински легенди

"- О, Боже, какво да правя – викаше тя. – Синът ми е болен от чума! О, Боже! Няколко пъти се приближаваше до него и след това се отдалечаваше, а накрая, хванала се за косите си и заплаквайки, избягала. Тогава Тиха тръгна към заразения – Величко беше; разпозна го веднага щом го видя. Наведе се над него, обърна лицето му и после седна на каменното стъпало пред олтара. Положи главата му на коленете си и започна да го гледа в очите. Булото й падна и скри както нейното, така и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона Исус ги наблюдаваше с вдигната дясна ръка.

„През чумавото”

Йовков притежава медитативен характер; дори експанзивността му черпи вдъхновение от внушителния образ на могъществото при състояние на чисто съзерцание.

Владимир Василев

С новелистичния талант на Йордан Йовков нашата литература придоби висока художествена стойност и право на съществуване в най-високите области на духа.

Тончо Жечев

Неговият удивителен дар за разказване преобразяваше всяка малка подробност във нещо прекрасно."

Елисавета Багряна