Петте спирки на сърцето

Разказите на Мира Папо наподобяват поетични творби – дълги и задъхани стихотворения, в които присъства музиката. Докато обичайно разказите предават конкретни случки, нейното творчество е насочено към изразяване на емоции. Нейните истории са толкова фантастични и приказни, че героите понякога сякаш летят с островръхи обувки, оставяйки впечатление у наблюдателите.

Сборникът ѝ може да бъде сравнен с кутия за съкровища от детската мечта: пълна е със скъпоценности, които докосват душата; истинското богатство не се измерва в материални вещи, а в способността да те развълнува. Любовта е ключовият компонент тук – тя искри и блясъкът ѝ може да бъде както грешен, така и роден от въображението. Но кога любовта би могла да бъде погрешна? Според Мира никога – това усетих аз. Тъгата също играе важна роля - тя е неописуема и мрачна като извадена от друг свят… но необходима за контекста; тъмносиньото фон усилва златния блясък на любовта.

Мира Папо не просто разказва истории; тя владее мелодиите на словото. Чрез повтаряне на определени фрази постига ефекта на рефрен, подобно на любимите песни, което кара читателя инстинктивно да тананика. Разказите ѝ имат живописен характер – художникът използва ярки цветове с осъзната невинност и често представя множество слънца.

Тя пише страстно и честно; а за мен това означава едновременно добър писател.

Калин Терзийски

В произведенията си авторката изгражда един свят с реалистичен привкус подправен с магия - всичко изглежда нормално, но зад видимото се крие сложен духовен живот. Герои са свързани помежду си извън времето и пространството чрез необичайни взаимодействия. Атмосферата носи усещане за съновидение: случките могат да бъдат странни или нереални; причинно-следствените връзки звучат почти магически. Авторката умело смесва обикновена действителност с невероятни образи посредством добавянето на свръхестествени компоненти – границите между време и пространство постепенно избледняват.
Човешките отношения преминават отвъд познатото ни ежедневие.
Използвайки въображението си можем да тръгнем по непознати лабиринти — там може би ще открием истини чрез смешните или гротескните аспекти на живота.
Основният замисъл остава стремежът към познание: суеверието, съновиденията и фантазирането представляват част от нашата реалност.
Иванка Савова