Вътрешният глас

Книгата представлява интересен документ, който отразява стремежа към независимост в критичното мислене. Това мислене се основава на доверие в точните науки, като физика, химия и физиология на мозъка, а същевременно проявява недоверие към т.нар. обществени науки, които почти не са обсъждани. Авторът е критичен спрямо религията и едновременно с това поставя акцент върху определени верски учения с негативно отношение към лицемерното християнство; предпочитат се гностицизмът и неконвенционални версии на вярванията. Съществува почти фундаменталистко убеждение за индивидуалността и личната интерпретация на Иисус Христос, вместо да бъде разглеждан само през църковния му образ. Налице е предубеденост при сравняването на различни верски доктрини, където ключови текстове от християнството биват анализирани през призмата на дзен-будизма, игнорирайки паралели с монотеистичните концепции.

Тази книга може да бъде възприемана като есе или опит за размисъл и представлява интересен пример за самостоятелно развивано мислене.