Амантес Аментес

Мирабел наподобяваше зелена трева за животни, като магнит за чукове и психиатрия за психопати. Хората буквално се залепяха за нея като филийка хляб на пода. Изобилието от депресивни личности, биполярни индивиди, бивши наркомани; гениални, но явно луди хора с его колкото вселената я беше превърнало в експерт по различни психични отклонения. С нетърпение тя търсеше следващия "боклук", вярвайки че ще открие диамант сред него. Но когато попадна на стара снимка от 1966 година с непознати лица, внезапно бе пренесена назад във времето до 1930-а - през поколения и загадки, разказващи уникалните човешки съдби – красиви и очарователни по един "винтидж" начин. Тези истории бяха толкова заплетени и интригуващи, че Мирабел успя да обиколи Перу и Чили, Русия, Мароко, Швейцария и Виена в опитите си да разгадае престъпленията и наказанията там – без гордост или предразсъдъци - със свой собствен стил: не особено организирано, но почти ефективно.