Бабини-Ягини. Разкази и новели

Отдавна се чудя на приказките и техните истории, които често ми поставят въпроси. Например, защо героите неизменно се отправят към гората, дори когато са предупредени за вълци и други заплахи? Казва им се да следват пътеката, но вместо това те сякаш нарочно избират да блуждаят в труднопроходими местности. Какво ли търсят там? Може би ще кажете, че е детински въпрос, но колко от опитвалите ще могат да отговорят без да споменават забранителните правила – като например: не докосвай огъня, той гори; не ходи в гората...

Сега, след дълго размишление по тези въпроси, осъзнах, че никой не попада в гората по собствена воля. Страхът и недоволството от живота го водят натам – понеже малкият му свят вече му изглежда тесен. Разказвачите на приказни истории винаги са познавали Тилилейската гора – онази част на подсъзнанието, през която всеки трябва да премине рано или късно. И колкото по-сложен става човекът с времето си, толкова повече тази гора става гъста и объркана.

Любов Кронева