Слова Т.III: Духовна борба

В третия том на „Словата“ от преподобни Паисий са събрани указания, които могат да бъдат от полза за онези, страдащи от греха, помагайки им да развият положително безпокойство и да се ангажират духовно с цел освобождаване от греховните вериги. Чрез живот в покаяние те могат да се избавят от стария човек, който по думите на Стареца е „лош наемател в душата ни“. За неговото напускане е необходимо да разрушим старата постройка и да изградим ново здание – т.е. новия човек.

Според свети Отци началото на греха идва от лошите помисли. Поради това първата част на тома съдържа наставления относно помислите. Старецът отбелязва: „Помислите разкриват нашето духовно състояние“. Добрият помисъл притежава мощна сила и може да трансформира човека духовно; обратното важи за лошия помисъл, който носи мъка. Когато индивидът прогонва негативните мисли и насочва вниманието си към доброто, умът му се очиства и Божията благодат започва да обитава в него.

Втората част разглежда голямото благословение, което получаваме от Бога при несправедливост или страдания, ако реагираме духовно. Тази истина често остава неизвестна дори за духовните хора, които оправдават действията си и така стигат до собствено разбиране за Евангелието. По този начин те се отклоняват от Бога; защото човешката правда не кореспондира със spiritualния живот. За връзка с Христа трябва активно да приемем божествената правда, която включва смирение, благородство и саможертвеност.

Третата част акцентира върху влиянието на греха върху живота ни като земен ад; обаче чрез борба можем превърнем живота си в райски условия. Ако желаем „да избягаме от мрака“, трябва непрекъснато наблюдаваме съвестта си – основният закон даден ни от Бога – а със смирение признавайки своите прегрешения ще достигнем до покаяние — то представлява "работилница без край", носеща божествено утешение в душата.

Четвъртата част обсъжда тъмните сили зад магьосниците и екстрасенсите — всички тях можещи само временно влияние над хората когато те сами дават права чрез сериозен грях . За истинско освобождение индивидуумът трябва ясно осъзнае какви са били неправдите му , покаже искреност , изповяда ги публично пред Църквата .

Накрая петата част подчертава значението на тайнството Изповед за опрощаването на греховете . Християнинът следователно има нуждаот духовен водач , който безопасно води по пътищa нa духoвния живот . Прави ясна разлика между работата психиатри­те с делота дyхoвника , коитo нeрядко ca биват обърквани през наше време ; както старицaт посочвал частица oт собствения cио опит у рaботнити eму c души людe.