Войната на мрежите

Близо десет години работих в областта на информационната сигурност и се
занимавах с нейното изучаване, като се стараех да не скъсвам напълно с математиката, защото знаех, че всяка наука почива на логически принципи. Посветих много сили на този труд, в който се опитвам да анализирам механизмите на насилието в бъдещото информационно обществото, но се опасявам, че никога няма напълно да разбера и опозная всички многообразни аспекти и динамиката на развитие на злото в него. Зная, че беше много полесно да работя по първата си специалност, като продължа да публикувам статии за многомоделния многохипотезен подход при оценяване на параметри и състояния на динамични обекти, или за използването на метода Монте Карло за съпровождане на летателни апарати в условията на априорна неопределеност. Сигурен съм, че подобни разработки биха били полезни за евентуални бъдещи индустриални реализации на системи за автоматизирана обработка на информация и управление, особено що се отнася, бих казал, до такива области, като управление на транспортни средства, роботика, медицина и даже икономика. Но това, което не ми даваше покой, беше чувството, че край мене се надига нещо тъмно, зловещо мощно и безкрайно антихуманно. Интуитивно усещах, че това е нова стратегическа заплаха за сигурността
на човешкото общество и неговото бъдеще, която не се асоциира с нито една от предлаганите идеи и концепции за насилие. Извиращо от най-дълбоките и най тъмните кътчета на античовешката мисъл, това зло не можеше да бъде намерено в учебниците по философия, право, социология или криминология. Движеше ме чисто човешко любопитство. Исках да науча нещо повече за действителния живот и глобалните проблеми. Именно това желание ме отвличаше от математиката и ме въвлече в едно неочаквано пътешествие в тъмната страна на насилието.