Кафепоеми

Средна Европа. Будапеща. Началото на ХХІ век. Кафенетата „Жербо“, „Централ“, „Морик“ и „Моцарт“… Тази книга е вдъхновена от менютата на споменатите заведения. Предлаганото кафе и коктейли с кафе предоставят уникален поглед, през който светът изглежда едновременно аристократичен и изключително вкусен – изискан, но същевременно достъпен. Това усещане идва от големите черни очи на порцелановите чаши, в които се разкрива поетичната магия на кафето. От него произлизат пътища към Виена, Париж, Венеция, Африка, Латинска Америка и още много други места…

Всяка кафепоема е написана за времето необходимо да изпиеш чаша кафе и следва подробно менюто на четирите известни будапещенски кафета – “Централ”, “Морик”, “Жербо” и “Моцарт”. Така се раждат текстове – те са както стихотворения, така и рецепти; отпивайки от стиховете можем да рецитираме рецептите - това представлява същността на кафепоетиката в един фин ежедневен контекст.

Указания за консумация:
1. Всяка кафепоема може да бъде приготвена без кофеин.
2. Съставките във всяка поема са обозначени с курсив.

Тази книга разглежда европейския стил и културата около кафето.

***
Пламен Дойнов изгражда своите кратки стихотворения върху менютата на централните будапещенски кафета, използвайки конкретните детайли от рецептите им. Какъв талант притежава той да "оживява" малките детайли чрез разнообразието от съставки! Поезията му улавя богатството на черно-кафявата смес със сметани, ликьори и сиропи! Кафето в тези места не само че символизира буржоазния живот, но носи спомени за исторически моменти: цивилизационни инвазии и имперско развитие в широк мащаб.

Есеистично-поетичните серии свързват носталгията по Виена с представянето на София между двете световни войни; те предлагат културни мостове към родината на кафето като припомнят важни глобални сюжети. Над всичко това витая дъхът на любовното опиянение – сантиментална среща с мигове интимност или мечтателно виждане за женската красота в градските пространства. Цялостната атмосфера включва познати интонации със специфична нотка наподобяваща творчеството на Бодлер или Валтер Бенямин относно Пасажите в Париж или Берлин.В този контекст градът оживява през призма не просто ритуален живот но всекидневие наситено с празничност.

Михаил Неделчев

* * *
Интересното при "Кафепоеми" е фактът че те не са просто отделни художествени произведения; обединява ги една основна тема - удоволствието от пиене на кафе като част от почивката ни всекидневно. Чрез тях високото изкуство успешно се комбинира с ежедневния бит – възвишено то става част от нашия ден-деньдък докато обичайното влиза сред естетическите преживявания.
Ако добавим към оригиналната концепция нейното великолепно изпълнение получаваме книга която освен че удовлетворява страстта към поезията предлага нови перспективи , оставащи неизследвани до момента в българската литература...

Митко Новков