Обетът на седмината

Въздухът беше горещ и влажен. Сейлан чувстваше, че се задушава. Прилепи ухо до вратата и се заслуша в шумовете от другата страна. В първия миг не чу нищо, след това долови тежко сумтене и примляскване. Наистина този ден късметът бягаше от нея. Проникна в замъка, преоблечена като прислужница. Едва направи първите крачки, когато забързана жена тръсна в ръцете й парцал и кофа с мръсна вода и й нареди да измие пода. Сейлан загуби
близо два часа в лъскането на една огромна зала. Нямаше избор - не искаше да бъде разкрита и да посрещне утрото обесена на някое дърво. Добре че беше съчинила правдоподобна история коя е и кого замества, а и не й зададоха много въпроси. Когато най-накрая успя да се измъкне, избра един пуст коридор и тръгна по него. Надяваше се да стигне до северното
стълбище по заобиколни пътища и да остане незабелязана…