Ниво за напреднали

Читателят може да си помисли, че става въпрос за „щуротии, гейове и травестити“, но текстът обхваща много по-широк спектър. В него не се предлага философски анализ, а са представени характерни абсурдистки описания с точна достоверност, както и случайни цитати от вестници или новинарски предавания. Попов оставя настрана експериментализма и използва традиционни средства, за да създаде измислена история, която ясно показва как прозата, опитваща се да деконструира идеологията, е станала скучна. Вместо това реконструкцията на миналото е много по-вълнуваща.

Наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза през 2002 година бе присъдена на Алек Попов за книгата му "Ниво за напреднали".

Разказвайки необикновени истории, Борислав Колев споделя свои впечатления: Няма любов в света на разказите на Алек Попов – така мислеше той докато четеше. Хлебарка го дразнеше до безкрайност и вместо да я убие, той просто я прокле; след това продължи с прочита на сборника “Ниво за напреднали”. Стигнал до разказа “Последна хапка”, който включвал мото от песента „Юрий Гагарин“ на група „Хиподил“, той забрави хлебарката. Но страниците все пак го завладяват с абсурден ужас (или ужасяващ абсурд), като описват космонавт принуден да се храни със собственото си тяло.

Сборникът носи подзаглавие “Необикновени истории” и именно такива те са – осемте текста събрани в едно образуват свят без любов. При Алек Попов този свят успява да бъде интересен: историите протичат независимо къде - било то София или Космоса - а емоциите текат паралелно. Местоположението има значение само колкото влияе върху дехуманизацията; времето е относително важно единствено психологически.

Реалното пресича ирационалното; журналистическите хроники взаимстват своя стил от общуването онлайн с неговия хибриден език. Животът тук изобразява сурова реалност – красивите жени не получават уважение и са третирани жестоко; рицарството вече е изгубено сред мъжете; парите имат вреден ефект; палачите действат организирано.

В книгата "Ниво за напреднали" попадаме под влияние на странната морализаторска нотка при Попов – тя не дразни читателя благодаря смекчаваемостта чрез насмешка и финес в драмата със значителна доза хумор., което поражда надежда даже когато всичко изглежда мрачно.

След последния ред авторът чувства нужда да потърси хлебарката отново... Тя вече расте пред очите му… Дали няма опасността самият той да стане част от сюжета? В изблик решавайки проблема радикално...

Три пъти чета книгата "Ниво за напреднали", всяко прочитане ме ядосва повече… Цял живот говорих какво трябва или не трябва литературното творчество – оказах се неподготвен точно тогава когато литературата предложи онова необходимо!

Започвам хаотично:

На първо място идват шегите! Четейки трудно мога да спра смеха - например млад гадняр краде международна стипендия без знание по английски език... И попада в нюйоркско гето среди купища консерви…

Гротеската , сарказма … Българският специалист по деконструкция прибягва към кражба само защото закъсняvaза важната конференция…

Изображенията блестят с ясота! Литературните картини никога досега не били толкова въздействащи!

Фабулната структура ми прилича на акробатика – китайски фокусник балансиращ между различности …

Тази книга представлява истинска революция! За мен явлението означава най-сериозния литературен пробив през последните два века!

Алек Попов стана първият лауреат на наградата "Хеликон". Тази награда беше учредена наскоро през 2002-а година специално для новаторската българска художествена проза,

Процедурата включвала номинации както от критицизъм та народното мнение онлайн . Победителят определиха журито след оспорвани дискусии .

Алек Получава статуетката освен финансово възнаграждение . Авторитетният писател ще играе важна роля занапред– стремеж намалявање конкуренции търсенето зад чуждите произведения.