Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Четвъртата власт. Кн.4

Корицата на
Издателство:Кота АД-Стара Загора
Брой страници:160
Година на издаване:2003
Дата на издаване:2003-09-03
ISBN:954305091
SKU:5393710014
Тегло:175 грама
Корици:МЕКИ
Цена:5 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Ако някой беше казал на Светослав Илчев, че тези шейсет реда, които му предложиха да напише за вестника на Августин Сокеров - "Ниво", ще имат национално значение, той вероятно щеше да го сметне за луд. И как иначе, след като през последните години бе написал томове с близо хиляда страници текст, изискващи невероятни усилия. В годините на прехода писателската професия претърпя сериозен упадък – телевизията я затъмни и никой вече не четеше; тиражите бяха крайно малки – максимум хиляда копия и те трудно се продаваха. Общата мизерия беше ужасяваща; хората нямаше как да си позволят дори вестник, камо ли литература от какъвто и да е род. Много автори просто изчезнаха безследно.

В това отношение можеше да се твърди, че оплютият социализъм всъщност е бил златен век за българската литература – тогава имаше интерес към книгите и глад за знание. При социализма всяко момче с трудолюбие можеше да пробие в литературния свят и да навлезе в сложността на различни школи и течения. Поети като Матев, Джагаров или Далчев спокойно можеха да стоят рамо до рамо с европейски творци като Куазимодо или Гьоте.

Светослав Илиев често разсъждаваше защо именно потискащият социализъм успяваше да създаде толкова забележителни поети, докато свободата след него доведе до упадък и показа посредствеността в най-грозната й форма. Вместо красивата поезия виждахме примитивна чалга; истинските таланти измряха под натиска на нови имитатори.

Свободата освободи най-низките страсти у народа ни – не велики идеи подобно на древногръцките богове произлязоха от тяхното вдъхновение, а мутри със смешни прякори станаха символи. Понякога Илчев чувстваше сякаш народът заслужава участта описана при цар Мидас: живот без стойност или даже желаният момент би бил просто смърт.

Често неговото обширно познание го задушаваше; връзката между цивилизацията и човешкия грях го водеше обратно към основополагаещите въпроси относно съществуването. Тази философска цикличност пораждаше усещане за несигурност сред мнозина около него – все повече души споделяха чувството на загубена идентичност пред лицето на новината реалности.

.

.