Четвъртата власт. Кн.4
Издателство: | Кота АД-Стара Загора |
Брой страници: | 160 |
Година на издаване: | 2003 |
Дата на издаване: | 2003-09-03 |
ISBN: | 954305091 |
SKU: | 5393710014 |
Тегло: | 175 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 5 лв. |
Ако някой беше казал на Светослав Илчев, че тези шейсет реда, които му предложиха да напише за вестника на Августин Сокеров - "Ниво", ще имат национално значение, той вероятно щеше да го сметне за луд. И как иначе, след като през последните години бе написал томове с близо хиляда страници текст, изискващи невероятни усилия. В годините на прехода писателската професия претърпя сериозен упадък – телевизията я затъмни и никой вече не четеше; тиражите бяха крайно малки – максимум хиляда копия и те трудно се продаваха. Общата мизерия беше ужасяваща; хората нямаше как да си позволят дори вестник, камо ли литература от какъвто и да е род. Много автори просто изчезнаха безследно.
В това отношение можеше да се твърди, че оплютият социализъм всъщност е бил златен век за българската литература – тогава имаше интерес към книгите и глад за знание. При социализма всяко момче с трудолюбие можеше да пробие в литературния свят и да навлезе в сложността на различни школи и течения. Поети като Матев, Джагаров или Далчев спокойно можеха да стоят рамо до рамо с европейски творци като Куазимодо или Гьоте.
Светослав Илиев често разсъждаваше защо именно потискащият социализъм успяваше да създаде толкова забележителни поети, докато свободата след него доведе до упадък и показа посредствеността в най-грозната й форма. Вместо красивата поезия виждахме примитивна чалга; истинските таланти измряха под натиска на нови имитатори.
Свободата освободи най-низките страсти у народа ни – не велики идеи подобно на древногръцките богове произлязоха от тяхното вдъхновение, а мутри със смешни прякори станаха символи. Понякога Илчев чувстваше сякаш народът заслужава участта описана при цар Мидас: живот без стойност или даже желаният момент би бил просто смърт.
Често неговото обширно познание го задушаваше; връзката между цивилизацията и човешкия грях го водеше обратно към основополагаещите въпроси относно съществуването. Тази философска цикличност пораждаше усещане за несигурност сред мнозина около него – все повече души споделяха чувството на загубена идентичност пред лицето на новината реалности.
.
.