Димитър Казаков - Дора Валие

Тази публикация цели да проследи взаимодействието между две важни личности. През юли 1980 година художникът Димитър Казаков е в Париж за откритие на своя изложба, където се среща с известната изкуствоведка от български произход Дора Валие. Те вече са се запознали четири години по-рано в България, когато през 1976 г. тя го посещава в дома му край София и споделя: "Много харесах Димитър Казаков. Той беше стихийна личност, но правеше опити да се впише в българската художествена традиция. В чужбина всички го възхваляват заради неговата уникалност и увереност."

По време на тяхната среща в Париж Казаков подарява на Валие албум с дванадесет рисунки, надписвайки първата страница с "На Дора Валие" и добавяйки свой авторски символ – "Гълъбът на Казаков". Всъщност той използва обикновен скицник, който купува за 8,40 франка и рисува пред нея буквално за минути. Албума остава при нея дълги години и по-късно тя оценява неговата стойност достатъчно високо, че да го изпрати за съхранение в България.

След тази среща през 1980 г., Дора Валие пише есето "Времето, живописта, паметта. По повод на Казаков", което е публикувано в каталога към изложбата му във галерия „Ерве Одермат“ през 1981 г. В него тя представя своеобразна оценка на творчеството му - живопис без влияние от конкретни тенденции или стилове; живопис идваща от другаде.

Оценката й е особено впечатляваща предвид нейния опит с велики художници като Пикасо и Миро; книгата й “Абстрактното изкуство” става класически труд сред изкуствоведите от XX век. Това несъмнено представлява комплимент както за казаково творчество така и за българското изкуство като цяло.

През периода между 1979-81 г., Kazakov организира десет самостоятелни изложби из Европа - включително една в Ню Йорк и друга в София – навсякъде получава спонтанна реакция на удивление задоволство благодарение на автентичността си.

Очевидно диалогът между двамата започва още при първата им среща; това става ясно от писмото му до нея през ноември 1979г., където той отбелязва как нейното присъствие влияе върху развитието му: "...твоята личност ме вдъхнови... донесе ми свобода." Следователно периодът след изложбата през 1976 г., до края на десетилетието бележи трансформация у него.

Дора Валие продължава да говори активно за Казаков чрез различни канали (включително кореспонденцията си), което може би свидетелства за връзката й със собствената култура въпреки дистанцията си спрямо родината си.

Факсимилният оригинал на албума принадлежи на госпожа Антоанета Войникова и е предоставен специално за това произведение посветено нa седемдесетгодишния юбилей нa Димитър Казаков.
Руен Руенов