Паркът "Врана" - история и композиция

Паркът „Врана" представлява важен пример на пейзажното парково изкуство, разработен в България през първата половина на XX век. По своите художествени качества той е сравним с известните европейски паркове от XIX век. Този парк е част от имение с площ 140 хектара, което принадлежало на българските царе Фердинанд I и Борис III. През 2001 година синът на цар Борис III, Симеон Кобурготски, дарява имението на Софийската градска община. То се намира на около 11 километра от централната част на столицата.

Строителството на парка започва през 1900 г., двадесет и две години след освобождението на България от османско владичество. Проектът за неговото създаване стартира в период, когато градинското-парково изкуство у нас едва прохождаше; тогавашният политически, икономически и културен живот също беше в начален стадий.

Изграждането му обхваща продължителен период от 43 години и включва редица трудности по време на първоначалния етап (1900-1909 г.), основно поради недостигна посадъчен материал вследствие липсата на оранжерии и разсадници за цветя и дървета. За попълването му се доставят множество фиданки и семена от всички континенти, което допринася за богатото разнообразие от растителни видове в парка до днешна дата.

Местността преди изграждането представлявала гола равнина без гори по времето под турско управление; единствено река Искър придавала малко живот на монотонния ландшафт около нея. Паркът „Врана" бил проектиран като лятна резиденция за царското семейство извън града, а това оказало влияние върху интимния характер na пейзажа: тук дървесните групи, цветните поляни, алпинеумите, езерата и алеите са оформени близко до естествената природа – подход типичен за повечето исторически европейски паркове.

При създаването му участват много градинари чийто имена не присъстват сред известните ландшафтни архитекти в Европа като Кент в Англия или Пюклер в Германия.