Глобализацията като културен шок

Тактиката на терористичния модел цели да създаде излишък от реалност, който в крайна сметка води до колапс на системата. Подигравката със ситуацията и активизирането на насилие от страна на властите се обръщат срещу тях самите, тъй като терористичните действия служат за изкривено отражение на собственото им насилие и представляват форма на символично насилие, което е забранено – това е единственото насилие, което тази система не може да упражни: убийството ѝ сама. Поради тази причина цялата видима сила остава безсилна пред малкия, но значим акт на смърт от няколко индивиди. В този контекст разпадането на глобалната система може да доведе до появата именно на уникални явления. Тези уникалности обаче не са нито положителни, нито отрицателни; те не представляват алтернатива на световния ред и съществуват извън ценностните оценки. Това означава, че могат да бъдат както най-доброто, така и най-лошото – основното им преимущество е способността им да разрушават рамките на тоталността. Те не могат да бъдат свързани в исторически или мащабен контекст; те олицетворяват отчаянието спрямо всяка доминираща идея, но не изпълняват ролята само на противоположно мислене. Те създават свои собствени правила и играят по свой начин. Мога да кажа, че уникалността представлява невъзможен обмен.