Птиците идват да умрат в Перу

„Не съм имал предварителен замисъл: когато пишех тези истории, си представях, че просто се наслаждавам на разказването. Само след като отново прочетох сборника, осъзнах единството на вдъхновението му: моите лични демони отново ми пречеха да си взема почивка. Външно ироничният и веселяшки стил не може да заблуди никого: човешкото поведение продължава да ме удивлява и да ме кара да колебая между надеждата за някаква биологична революция или просто за друга форма на революция.” - Ромен Гари

Филмът „Птиците идват да умират в Перу“, с участието на съпругата на Гари Джийн Сийбърг (която приключва живота си година преди него), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, предизвиква бурни реакции във Франция.
„Първият сценарий, който ще напишеш и сам ще режисираш през 1968 г., е адаптация на "Птиците идват да умират в Перу", с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинорежисьорът не доближава повече до образа на твореца? Безспорно завладяващата способност да манипулираш реални тела и души разкрива най-садистичните ти наклонности. Не си първият нито единственият режисьор, който кара Джийн да играе подобна роля; обаче дори най-благосклонните критици смятат филма за непоносимо неподходящ.“ (Нанси Хюстън, Надгробен камък за Ромен Гари, Леге Артис, 2006)

„Филмът поставя рекорди в Париж. Той разглежда една безчувствена любов – това е ритуален танц по съдбата на фригидна жена търсеща мъж коййто я пробужда с периодични изблици на нимфомания. Ужасявам се при мисълта как работихме заедно – желаех той да намери друга актриса. В крайна сметка обаче стана добър филм. Той е много чувствителен режисьор и се надявам пак да работя с него.” - Джийн Сибърг