Забравената война 1912 - 1913

В българската история има една война, която се е превърнала в символ на нашия национален дух. Тази война утвърди правото ни на независимост и вярност към идеалите ни, а също така принуди Европа да признае България. Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – почти забравена част от нашето минало.

Преди сто години, населението на България с численост около 4 милиона мобилизира за кратко време армия от 350 хиляди души. Включвайки допълнителни формирования и резерви, общият брой надхвърля 400 хиляди бойци. Офицерите и солдатите носеха в себе си спомени за робството, а възрастта им съвпадаше с новата трета българска държава. Когато народът единодушно се изправя срещу врага в тази свещена битка, от руините на историческите места като Царевград Търново и Велики Преслав се формират силните полкове на България. Само за двадесет дни те успяват да победят турските сили по линията Одрин-Лозенград… Великите победи са дело на обикновени хора, които безрезервно вярват в своята кауза.

През последния век обаче ние сякаш сме забравили много неща.
Забравихме как цената за разрушаването на мита за турската мощ беше платена с кръвта на почти 19 500 български воини по време на боевете при Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16 и 20 октомври 1912 г., което е повече жертви отколкото всички наши съюзници взети заедно през цялата Балканска война.

Ние често разглеждаме случилото се преди сто години през призмата на днешната действителност – даваме оценки и определения, но може би пропускаме най-същественото или просто не го разбираме напълно. Тези хора не само че бяха командири или воини; те представляваха лекари, занаятчии, учители и работници - всичките те първо били просто българи готови да дадат живота си в името на страната си...