Моята антология. Поезия

Сред толкова много песни и поети,
земя,
може ли да чуеш и мен?
В слънчевите лъчи твоят хляб блести
и осветява моят ден.

По-радостен от планинския вятър,
по-свеж от глътка изворна вода –
с тишината на житата
към среща с дъжда вървя.

Не се притеснявам –
всеки да ме чуе
и всеки да ме разбере.
За песента събирам прости думи –
както здравец в градината бере.

През есента –
винаги последен –
като най-есенния клон:
от сладките плодове приведен,
ти отправям мълчалив поклон.

1966