Моята антология. Поезия

При толкоз песни и поети,
земя,
ще чуеш ли и мен?
Във слънцето ти хляба свети
и озарява моя ден.

По-ведър от планински вятър,
от глътка изворна вода –
с безмълвието на житата
вървя към срещата с дъжда.

Не бързам –
всекиго да чуя
и всеки да ме разбере.
За песен сбирам прости думи –
тъй както здравец се бере.

Наесен –
винаги последен –
като най-есенния клон:
от сладки плодове приведен,
ти правя мълчалив поклон.

1966