Андерсенови есенни приказки

Детството на Ханс Кристиян Андерсен преминава в скромна стая, заобиколено от обущарските инструменти на баща му, леглото и сандъка, който служи за негово леговище през нощта. Въпреки това, дългокосото момче със сините очи всяка вечер потапя въображението си в безкрайно магическо царство. Всеки предмет около него, дори най-обикновената глинена чаша, оживява в съзнанието му и придобива собствена тайнствена същност. Това е царството на неговата фантазия.

През 1843 година настъпва важен момент в живота на Андерсен; той решава да остави другите литературни занимания зад себе си и изцяло се отдава на творчеството свързано с приказките. Именно тук блести истинският му талант. Подхранван от детските истории от родния си край, Андерсен не се удовлетворява само с простички поучения относно доброто и злото или зли заклинания от вещици и мащехи. Вместо това той създава свои собствени приказки с новаторска форма, свежи идеи и оригинални образи.

„Вземам идея предназначена за възрастни и я разказвам по начин подходящ за деца, защото вярвам, че родителите ще чуят историята и ще се замислят над посланието й.“