Изкуството на пожара

Стихотворенията на Николае Опришан са изпълнени с натрупани емоции и внезапни метафори, които изскачат от гърлото им, извеждайки нагоре думите и образите. Поезията му изглежда толкова плътно и динамично наситена с изображения и състояния, че авторът – независимо дали осъзнава или не – се опитва да ги изрази навън. Те обаче остават в някакъв своеобразен хаос пред входа, докато не решат коя първа да напусне това пространство. Мащабното произведение, което той създава подобно на средновековен майстор на гоблени, става още по-ярко; бодовете са тясно разположени един до друг като бистра пролетна вода в езеро – мистична и загадъчна.

В крехките забранени светове на Опришан загадката придобива ново значение; тя не представлява стандартната приказна тайна, а по-скоро предлага на читателя възможността сам да избере какво го засяга най-силно и да построи собствената си структура от впечатления и чувства в стихотворенията.

Особено впечатляващо е, че именно в тази книга - която за първи път достига до българската публика (това е третото издание на автора в Румъния) - всички стихотворения формират едно цяло. То е еклектично и многопластово със свои остри ръбове и ъгли, около които мисълта на читателя може да се увлече и открие скритите кътчета дълбините на душата.