Призракът на Александър Волф

В този роман Газданов демонстрира изключителен стил. Основната тема на произведението разглежда как се формират спомените.

Наративът е от гледна точка на белогвардеец, който научава чрез биографичен роман, че неговият предполагаем загинал приятел от войната, Александър Волф, всъщност е жив. Тази информация дълбоко го разтърсва, подобно на чувствата му към Елена. Оцелялото присъствие на Волф след срещата със смъртта го освобождава от всякакви задръжки; той привлича вниманието и очарова всички около себе си, без да се трогва от страданията, които причинява.

Разказвачът се сблъсква с издателя на романа и му споделя за инцидента с Волф по време на престрелката. Издателят изразява съжаление и отбелязва, че много хора биха били доволни ако в миналото стрелбата беше била по-точна.

На 16 години през 1919 г., той участва в гражданската война като танкист сред белогвардейците. След поражението им избягва с частта си от Крим до Истанбул и впоследствие пристига в Шумен, където завършва гимназия специално създадена за руски бежанци.

През 1923 г., той става част от миграцията на руски емигранти към Париж и влиза в редиците на около 50 000 руснаци там. Във френската столица работи първоначално като чистач при локомотивите, после механик във фирмата Ситроен и най-накрая дълги години шофьор на нощно такси. Посещава лекции по литературознание, социология и икономика в Сорбоната.

Сред най-известните му творби са:

- "Вечер при Клер", публикуван през 1929 г.
- "Нощни пътища", издаден през 1941 г.
- "Призракът на Александър Волф", появил се през 1948 г.