Луна в празен вагон

Тихите стъпки, намачканите завивки и кучетата на безсънието през цялата нощ ноктят по външната врата. Тялото, което не е желано, се свива и изтънява; в утробата остава тежест като камък, а върху езика се натрупват мизерии. Голи охлюви изпълзяват от камъните и самотата незабелязано следва техните лигави пътища. Ти напред-назад опипом търсиш пътя си от единия до другия край на пресъхналото желание. В коридорите на къщата зеленясал мухъл расте, подобно на очите ѝ или плача – чия всъщност е тази къща? Кой е този град и кой ще ти донесе утешение в задушливия следобед, висящ над парапета? Дали жената с напукани устни и рана върху лявата гръд или просто копнежът да я прегърнеш и да възвърнеш свободата си?