Избрано: Иван Методиев /м.к.

Поезията на Иван Методиев предизвиква силно желание да бъде определена като "философска", и макар това определение да е точно, то носи и рискове, тъй като може да доведе до неправилно възприятие за самия поет. Поезията му не е философска в смисъл на "ученическа", "александрийска" или коментаторска; тя притежава философски характер, защото е "незабележимо сентенционална". Образите в неговата поезия не са плод на предварително зададена философия, а напротив - те сякаш сами искат да бъдат завършени с философски въпрос. В стихотворението със същото име от книгата "Време и нищо" се пита: “Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?”, което показва, че „философското“ у Методиев не се изразява в анализиране на явленията, а в говора на самите явления през тяхното мълчание, което копнее за изразяване. Осъзнавайки добре този факт, Иван Методиев знае също така, че вещите сами по себе си не говорят; вместо това те биват провокирани към разговор от поетите. Смисълът не произтича само от самите „вещи“, а възниква в нашето взаимодействие с тях – диалогът трябва да бъде такъв, при който думите ни няма да заглушават значението им, а ще насочват вниманието към тяхната същност.
Светлозар Игов