Гинсбърг срещу Буковски в публиката

**Предговор**

Излизам от дома си без конкретна цел. Просто желая времето до 19 часа, когато имам важна среща пред Одеон, да бъде приятно прекарано и в сянка с един или двама приятни хора. И точно така се случи, но всъщност бяхме само двама. Седнахме под върбите в градинката на Свети Седмочисленици и разговаряхме за атентата в църквата „Света Неделя“, както и за Джон Фанти и неговия забележителен оркестър „Фанта“. Бях взел два екземпляра от книгата на Фанти – струваха само по левче – а информацията за намалението получих от една не особено любезна продавачка в един неприятен магазин. След това станахме, минахме покрай французойките на съседната пейка и тръгнахме надолу по Графа. По пътя видяхме наш познат барабанист и зелена коса шестнадесетгодишна пънкарка, която учи и живее във Вашингтон. Поздравихме се накратко преди да продължим нататък; самолетите все още не летят над Вашингтон. Продължаваме напред, а там долу - както е в гробищата или ковчезите - са налични само сурови факти. Така стоят нещата навсякъде – просто факти.

Стефан Иванов