Монетната система в Средновековна България през ХIII-XIV век

Книгата представлява първото обширно изследване на монетната система в България през Средновековието, конкретно от XIII до XIV век. Въз основа на анализи на монети и съкровища, както и на писмени източници и специализирани исторически и нумизматични проучвания, са представени характеристиките на византийската монетна система, приета в България към края на XII век. Разгледано е нейното независимо развитие през началото на XIV век, когато цар Тодор Светослав въвежда регионалната аспрова система с тегловен стандарт за сребърните монети, който съответства на този в Златната орда. През следващите десетилетия системата се отличава със значителна употреба на златни перпери и сребърни аспри. В по-големите търговски центрове по Черноморието възникват местни парични системи, които се различават помежду си по парично-тегловните стандарти. В западните и югозападните български територии се утвърдява грошовата регионална система, свързана с търговията между Солун и Венеция. Особено значение има периодът от 40-те до 50-те години на XIV век, когато в земите под управлението на деспот Добротица е използвана василикопова система за монетосечене и обръщение.