Дунавска България и Волжка България през VII - XI век

Георги Владимиров анализира значим период за българския народ - VII-XI век, когато нашите предци от Дунав и Волжка България поемат самостоятелен исторически курс в рамките на Старата Велика България. Те основават две нови държавни образувания – Дунавска и Волжка България. В техния духовен свят се развиват процеси, които до голяма степен влияят на тяхната съдба.

Авторът подчертава, че българите не са номадски племе, а водят главно уседнал живот; той подробно разглежда предизвикателствата, с които се сблъскват след установяването си в новите земи. Освен това изследва културното развитие в двете държави и взаимодействието между двата клона на древнобългарската общност и местните етнически групи, както и формирането на етническия профил на тези територии. Особено внимание обръща на ключовия момент в историята на българите след приемането на новите религии: християнството от дунавските българи и исляма от волжките.

Владимиров аргументира важността както на Дунавска България, така и на Волжка България за историческото развитие на народите в Европа.