Голямата скука

Никога не съм си мислил, че ще стигна до такова действие на слабост, известно като самоубийство. Но когато няма друг вариант... И когато това изглежда като единственият начин да се избегне по-ужасната форма на малодушие... Кръвта ми изтича бавно, но какво от това – нямам причина да бързам. Затова оставам свит под пухената завивка и се опитвам да се предпазя от гнетящата влага на кръвта върху мен и от обидното самосъжаление, което понякога ни завладява. Желая да се отклоня от всичко и да потъна в сладкия покой, който предлага царството на небитието… Царството на безкрайната скука…