Шишарко/ Приказки незабравими в рими

Слънцето осветява гората, а вятърът нежно раздвижва клоните. В средата на гъстата дъбрава се издига величествен бор.

Но какво ли е отронено от неговите клони? То падна тежко върху тревата и събуди Ежко от сън.

- Какво виждаш! - възкликна Бодливко. - Изглежда, идваш отдалеч. Такова люспесто покритие притежава само рицар.

Шишарко, който се поклони, добави: "Бях на онзи клон. Аз не съм нищо особено. Иска ми се да бъда смел и славен рицар, но това не може да стане без крака и ръце – само с добро сърце."