Димо Кьорчев: Между литературата и политиката/ Изследвания, архив, оценки

**Смехът на Димо Кьорчев**

Автор: Йордан Ефтимов
Нов български университет, София

Димо Кьорчев, известен с произведението си "Тъгите ни", обикновено се възприема като символ на дълбока сериозност. Връзката му със символизма и естетическите идеали изглежда изключва всякакво взаимодействие с комичното. Въпреки това, такова разбиране пренебрегва важна част от естетическия опит и затова не може да бъде вярно. Кьорчев активно участва в критичния анализ на творби на съвременни художници, които използват хумора, а самият той интерпретира писателят Елин Пелин през призмата на комичното. В есето си "Смехът" той даже развива своя собствена теория за него, основаваща се на следната дефиниция: „Най-добре се смеем при внезапно разкритие на противоречието между нашите очаквания и действителността.“

На пръв поглед неговата идея напомня концепцията на Шопенхауер за смеха като резултат от осъзнатото несъответствие между познанието и реалните обекти. И двамата мислители подчертават връзката между смеха и конфликтите в човешкия опит; Шопенхауер има значително влияние върху интелектуалната среда в България по време на прехода от XIX към XX век.

В анализа си Кьорчев не само че цитира Шопенхауер, но също така включва Ницше с работата му "Шопенхауер като възпитател". Но тук започват различията – докато Шопенхауер систематизира видовете смешното според различни аспекти и контексти (като остроумие или глупост), Кьорчев вижда смеха повече като универсален принцип. За него смехът представлява яснотата срещу мнимостта: „Всички наши надежди стават смешни когато открием несъответствието между реалността и фантазията.“

Кьорчев твърди още, че смехът служи за средство за обезценяване на умствените конструкции извън пределите нa нормалното; т.е., той поставя акцент върху жизнения аспект чрез хумора - животът получава ново значение благодарение именно на него.

При разглеждане темата за свободата у смеха той предлага интензивна перспектива - определя го като проява свобода. Тук вече можем да видим как терминологията му преминава отвъд романтическата естетика към социалния контекст.

По-нататък той обсъжда различията между смешното в природата и живота — те са обусловени както от естеството им сами по себе си, така и от начина по който хората ги интерпретират. Смяхтo произтичащ от абсурдността или странността често предизвиква удивление или конфуз.

Според Димо Кьорчев детайлите са второстепенно значение; важното е общото послание зад усмивките — те представят един витализъм стремящ се да оспори наложени порядки.

Крайната цел обаче остава загадка — дали изкуството служи просто за отражение или критику? За него истинската стойност идва чрез способността да разкриваме скритото посредством смешното.

В заключение можем да кажем, че смяхът у Димо Кьорчев носи множество значения – сигнализирайки несъответствия във времето and пространство , функционирайки антикласически начин без морализаторство но все пак оставяйки след себе си много въпросителни относно живота сам по себе си.