Хилендарският монах

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, Македония, която след разпадането на Сан-Стефанска България остава извън пределите на страната. Неговото творчество се фокусира върху борбите на българския народ за национално самосъзнание и с изключително художествено умение той представя трагичната му история през вековете, като същевременно утвърджава надеждата за по-добро и справедливо бъдеще. В подкрепа на това Талев споделя пред читателите си: „Миналото е коренът на настоящето; към него човек се обръща не само в търсенето на знания и желание да разбере човешкия живот, но и в стремежа си да загатне бъдещето.“ Умира на 20 октомври 1966 година, оставяйки незавършени романи за Балканската война и последвалите събития.

От същия автор:
„Сълзите на мама“ (разкази за деца) - посветено на добротата и красотата
„Усилни години“ - трилогия, подготвяща четиритомния романичен летопис
„Под мрачно небе“ - драма в шест действия
„Златният ключ“, „Старата къща“, „Завръщане“ - три книги с разкази, отличаващи се със психологически реализъм
„На завой“ (роман) - сблъсък между дела и идеологии
Публицистиката представлява важна част от творчеството му: възрожденски морал и светъл идеализъм
„Гоце Делчев“ - психографски портрет на известния български революционер
„Град Прилеп“ - борба за родина и свобода
„Великият цар“ - исторически разкази за основатели и защитници на българската държава
„Братята от Струга“ – повест за братята Миладинови
„Кипровец въстана” (повест) – съдби и надежди сред българските католици под робство
"Самуил – Цар Български" – роман-летопис относно най-драматичния наш владетел
"Последно пътуване" (повест) – криза във взаимоотношенията между поколенията
"Dva miliona” (повест) – тъмните аспекти в човешката душа
Тетралогията "Железният светильник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Гласовете ви чувам" е признато място в световната класика.