Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.1

Христо Цанков-Дерижан е един от българските автори, които полагат основите на следосвобожденската литература. Той е роден в Габрово през 1888 г. и още като млад проявява интерес към литературната дейност - първо редактира вестник "Ученически труд" по време на ученическите си години в Пловдив, а после хумористичния вестник "Порой", докато учи в София. Под влиянието на руските демократични писатели и творчеството на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан се утвърдил като автор, осъзнаващ необходимостта делото му да бъде свързано с интересите на народа. Той работи като артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководител на отделение по труда към Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и главен редактор за списание "Семейство", вестник "Земя" и други издания. Неговото творчество обхваща широка тематика – той е опитен редактор и публицист, пише стихотворения, разкази, повести, романи и критика; също така подготвя антологии и превежда произведения от японски поети – например „Пеперуди. Японска лирика“ (1919) и „Песен за камбаната“ от Фридрих Шилер (1924). В своите стихове следва традицията на Вазов; белетристиката му съдържа автобиографични моменти и представя обществени аспекти от живота в България. В критическите си произведения „Моите познайници“, където профилира 16 български писатели, както и „Певецът на селото“, посветена на живота та творчеството на Цанко Церковски, ясно личи обществената ангажираност възприета от автора относно съдбата на народа си.