Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека

Всички книги, които можете да намерите на тези страници, са открити в две малки частни библиотеки - една в Кърджали и друга в Асеновград. Въпреки че тиражите им бяха значителни, произведенията от третата четвърт на XX век, характерни за времето си, постепенно изчезват от нашите полиците. Ръкописно написаните заглавия и съпътстващите ги илюстрации представляват безценен културен ресурс. Те са неразривна част от националното ни наследство с уникален стил на кирилица, присъщ само за България. Без претенции за пълнота, колекцията от корици, суперобложки и титули в тази книга е истински рай за дизайнерите и редакторите.

— Райчо Станев

Наредени ли? Или може би не?

Гръбчетата им.

Така изглеждат най-привлекателно – подредени един до друг.

Някой преди теб е запълвал тези рафтове с литература.

В миналото такава колекция се демонстрираше с гордост. Хвалиш се сякаш случайно – във време без Ютюб или Нетфликс и дори без целодневна телевизия.

Има ли някой днес оценка за тази красота?... Какво всъщност тя ни носи?

Тя е стара сила със здравина, на която можеш да разчиташ.

Дава ти смелост да забавиш темпото и да търсиш себе си.

— Петя Запренова

Безспорно Борис Ангелушев е важна фигура в нашето изкуство. Той представлява рубиконът на шрифтовата култура у нас. Принесъл европейските достижения в графичния дизайн, той успява да ги направи толкова български като никой преди него или вероятно след него.

— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА

В творчеството на Александър Поплилов няма случайности; всеки детайл е внимателно обмислен и носи послание – било то визуално или текстово. Докато Борис Ангелушев поставя основните принципи, Александър Поплилов развива среда за иновации. Заедно те оформят съвременната шрифтова култура в България.

— Д-р Георги Павлов, НХА