Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека

Всички книги, представени на тези страници, са намерени в две малки частни библиотеки в Кърджали и Асеновград. Въпреки огромните им тиражи, книгите, издадени в третата четвърт на XX век и толкова характерни за онази епоха, постепенно изчезват от нашите рафтове. Изписаните на ръка заглавия на тези книги, както и съпровождащите ги илюстрации, представляват безценно културно наследство. Те са неотделима част от националната ни съкровищница като образци на един самобитен, характерен единствено за България начин на изписване на кирилицата. Макар да няма никакви претенции за изчерпателност, извадката от корици, суперобложки, гръбчета, форзаци и титули, поместена в тази книга, е една истинска утопия за оформители и редактори.

— Райчо Станев

Наредени. Или пък не.

Гръбчетата им.

Така са най-красиви, подредени заедно.

Някой преди теб е попълвал тези рафтове с книги.

Преди такава колекция се показваше. Хвалиш се, уж случайно. Във времето без Ютюб и Нетфликс, без дори целодневна телевизия.

Цени ли някой сега тази хубост?... И какво ни носи тя?

Тя е здрава, стара сила, на която да се облегнеш.

Дава ти смелост да забавиш темпото. И да потърсиш себе си.

— Петя Запренова

Без съмнение Борис Ангелушев е явление в нашето изкуство. Той е рубиконът в шрифтовата ни култура. Донесъл европейски постижения в графиката, той ги прави толкова български, колкото никой преди това, а може би и след него.

— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА

В работите на Александър Поплилов няма нищо случайно. Всеки детайл и елемент е обмислен и носи директно или подсъзнателно послание, независимо дали е илюстрация или текст. Борис Ангелушев поставя основата, Александър Поплилов създава средата за развитие. Но двамата заедно изграждат съвременната шрифтова култура в България.

— Д-р Георги Павлов, НХА