Български правни метаморфози

Текстът е съставен поради две основни причини. Първата от тях е настоящото състояние на правния ред в България, а втората се отнася до преобладаващите тълкувания относно естеството и причините за това положение. Ясно личи, че така нареченият правов характер на българското общество подлежи на сериозно обсъждане, тъй като реалността около нас предлага изображение, което коренно се различава от онова, което би следвало да бъде при условие законът да играе водеща роля в нашето ежедневие. Дълго време този проблем оставаше незабелязан, но когато той достигна крайни (и драстични) измерения, обществото започна да получава разнообразни обяснения относно състоянието на закона и правосъдието у нас.

Проблемът е, че повечето от тези обяснения идват от заинтересовани лица сред юридическите среди или свързани политически и икономически сили. Затова интерпретациите често са сведени до технически недостатъци или индивидуални пропуски. Тоест не става дума за социален проблем с мащабен характер, а само за въпрос с организационен или персонален аспект. Смятам тези разисквания не просто за неправилни, а умишлено погрешни. Първата стъпка към неизправяне на един социален проблем е неговата неточна дефиниция – нещо далеч от случайност.

С представения текст се опитвам да предложа алтернативна перспектива относно текущото състояние на „закона“ у нас, вдъхновена от логиката и промените в цялостното ни социално и историческо развитие през новата история.

Моята гражданска и човешка надежда е откритият и експертен диалог по социалните теми най-накрая да премине в конструктивно обществено действие – разбира се ако има условия за това. Както казва Емил Дюркейм: „Единственият начин да се докаже движението е да продължим напред.“

Професор д-р Иво Ангелов Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Той притежава магистърска степен по право и докторска степен по социология на правото от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2003). От 2009 г. е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", а професорската му титла получава през 2016 г.

Автор e на четири монографии и множество научни публикации; освен това беше депутат в 44-то Народно събрание.