Дом дневен, дом нощен

Марек Марек

чете с голямо вълнение, пие до загуба на съзнание, а от детството му в тялото постоянно пулсира болка, засилвана от нещо като птица – нематериална и невъзможна за определяне, която обаче не е по-малко птицеподобна от самия него.

Еди-кой си всяка вечер разказва истории за зимата, защото тя трябва да бъде споделена, за да може лятото да дойде.

Франц Фрост има странни сънища – силно негативни мечти, които изтощават ума и изпразват реалността.

Монахът Пасхалис копнее да стане жена; желае да бъде друг човек на друго място.

Ерго Сум веднъж опитал човешко месо и всеки, който се докосне до човешките вътрешности, неизменно се превръща във вълк.

Ясновидецът предвижда едно ужасно бъдеще – мъртво и безжизнено пространство.

Криша от Кооперативната банка чува как глас – приятен и мъжки звучи в ухото й.

Кумернис, добродетелна и красива девойка, отказва предложението на баща си относно жениха му. Тогава става истинско чудо: Христос ѝ дарява своето лице.

Марта… Марта живее само през лятото…
Този многопластов роман

включва историите на хората от едно погранично градче в кутийките на смисъла им; свързва ги със сънища, рецепти и натурфилософски размисли; представя видения между будност и сънуване; добавя живота на една светица към ежедневието. Историите оформят пространството около нас и определят неговите граници.
Границите.

Но тук те са не само физически или видими географски линии; те включват безплътни вътрешни бариери - граници които ни помагат да преорганизираме живота си и ни дават фалшивото усещане за контрол върху него. Те внушават надеждата че можем да го разберем.