Старецът трябва да умре

След дълъг ден, посветен на общия им превод, двама мъже всяка вечер се отправят на разходка из града. Единият от тях е писател, който споделя как и защо е създал повест, вдъхновена от сценарий, потопен в миналото. С времето всеки нова разходка му позволява да разкрие не само историята на сценария и повестта си, но и част от собствения си живот.

Пред другия мъж – неговият съпреводач по случайност и желан разговорник – той заплита сложна мрежа от обстоятелства, преживявания и интимни моменти, както и важни детайли за своите чувства.

Спомените на писателя относно творчеството му и живота редуват откъси от самата повест. Съпроводителят му реагира с интерес или дистанцираност към думите на писателя.

Неусетно героите преразглеждат възприятията си пред наближаващата старост и неизпълнените мечти; те философстват за баналността на непознатото и за трудното съчетание между лек живот и написване на проза. Разискват как изкуството взаимодейства с реалността и много други теми.

Главният герой дали лъже? Егоцентричен ли е или просто провокативен фантазьор? Безумните предположения го тревожат ли пред лицето на старостта или пък внезапна яснота го кара да преосмисля собствените си заблуждения?

Много малко вероятно е да има ясни отговори. Освен това може ли смисълът действително да бъде отделен от процеса чрез който го осъзнаваме?