Фердинандеум

Книгата представлява обширен разказ за процеса на модернизация в България между 1887 и 1912 година. Тези 25 години се характеризират с мирно развитие, макар и да не липсват социални смущения. В този период страната преминава от статус на османска провинция към европейска държава.

Тази трансформация е резултат от значителния обществен стремеж, особено сред елита, към Европа, воден от българския монарх – княз Фердинанд I, който по-късно става цар.

Книгата е посветена именно на неговото участие в този важен исторически момент. Според проф. Стоянович, тя е върховият плод на дългогодишните му изследвания, които преди това са били публикувани в различни по-малки томове; сега обаче той представя кулминацията на своя труд.