Полковникът няма кой да му пише

В тази повест основният сюжет е свързан с един петел. Не обикновен домашен, а боен петел – последното наследство от сина на полковника, загинал по време на бойните арените за птици. По времето на събитията в историята семейството на полковника се състои само от двама възрастни – той и жена му (включително и петела), които живеят в крайна бедност и чакат пенсията, обещана им някога от правителството като награда за заслугите му през революцията. Вече 56 години обаче тя не пристига. Заглавието на книгата представлява реплика от текста й – то е написано от пощенския служител до местния лекар и гласи: „Полковникът няма кой да му пише.“ Двамата се справят както могат, а полковникът изпитва дълбока привързаност към петела на сина си; въпреки това понякога мисли да го продаде на дон Сабас, но след това се колебае...