Голямата странна градина

Във всяко дете се крие един възрастен, а във всеки възрастен остава част от детето. Поради това „Голямата странна градина“ е история както за деца, така и за пораснали.

Тази приказка написах преди петдесет години – в период, когато бях коренно различен човек и живеех живот, който не мога да опиша сега. Тогава бях младостта сама по себе си - безгрижен и свободомислещ; вече имах две книги зад гърба си. Четях Достоевски и философия, която не разбирах напълно, обичах да разисквам теми около смъртта, защото подсъзнателно вярвах, че тя никога няма да ме настигне. Бях изпълнен с вдъхновение от думите; те ми носеха радост и страдание едновременно — често през нощта ставам буден заради тяхното нахлуване. Правих си горчиво кафе и сядам на масата да пиша.

По това време се роди моята първородна дъщеря Неда. Името ѝ означава "не" и "да", което символизира каква трябва да бъде истинската жена — между тези две противоположности. Възприемайки щастието като дар от съдбата, реших да създам приказката „за деца и възрастни“, посветена на Неда – именно „Голямата странна градина“. Преди няколко месеца попаднах случайно на тази малка книжка в библиотеката ми. Когато я прочетох, почувствах смесица от радост и тъга при спомените за миналото — осъзнах колко близо съм до края на своя собствен път из тази светла и тъмна градина със своите полусенки и човешки същества; изглеждаше сякаш надничам зад оградата към неизвестността след него.

Пред вас стои „Голямата странна градина“... добре дошли в света на книгата ми! Добре дошли в моето минало такова каквото беше!
Владимир Зарев

„О колко малка е тази градина – сто крачки напред или назад; наляво или надясно... А светът не може просто така да бъде толкова ограничен — къде тогава ще живеят децата?“
Неда вътрешно реши утре непременно да излезе навън в търсене на Пътя.
Из „Голямата странна градина“