Нейният истински живот

Спомени, спомени – толкова разнообразни, изпълнени с радост и болка, с любов и отхвърляне, всичко онова, което един човешки живот може да предложи... Но те все пак са нейни! Тя осъзнаваше нуждата да ги освободи от изморената си душа, подобно на птица, която напуска клетката и се устремява към свободата. Дълбоко в себе си тя усещаше, че моментът за това най-накрая е настъпил...

В един студен ден през януари Виктория събра цялото кураж и седна пред чистия лист хартия. Написа първото изречение от своята житейска история: „Младата жена стоеше до прозореца с празен поглед насочен към зелените дървета в градинката пред болницата."