Змията - 46 легенди за Сътворението

В творбите на Антон Баев авторът е успял да постигне изключително трудно равновесие между четивност и дълбочина, ненатрапчиво повествование и философска сложност. Освен това, разказите му предизвикват силни емоции – нещо, което напоследък често се пренебрегва в изкуството.

Спас Господов вървеше обратно от Седемте хълма към Малък пазар.

Преди много време той беше тръгнал през полетата към голямото населено място с хълмовете. Босоног младеж със загоряла кожа шляпаше по прашния път и си спомняше думите на баща си: „Понякога животът е по-силен от нас. Но само понякога. Запомни го и никога не се отказвай!“

Той прегърна Спас и почти избухна в сълзи; тогава Спас бе едва 18 години. Баща му го потупа по гърба, здраво захвана рамото му с ръка като корава длан и посочи посоката.

„Който не вижда своя собствен път, ще бъде премазан от него!“ – каза той, след което шляпна момчето по потния врат и затвори портата на селската къща край реката Марица.

Реката течеше мътно през това лято; рибите не кълвяха и Спас осъзна, че времето е дошло да тръгне по своя собствен маршрут.

Точно тогава усети ухапването на змията – малко над глезена. Не я видя, но чу как се промуши през храстите. Той извади ножицата от задния джоб, а кибритчето – от предния; запали клона и обгорил острието започна да реже около двете червени точици на крака си. Разкъса ръкава на ризата си и превърза глезена.

И за първи път в живота си зададе въпроса какво става с човек след смъртта. В крайна сметка махна с ръка без желание за търсене на отговори.

Тази змийска ухапване определи съдбата му. Две часа по-късно сестрата - младо чернооко момиче с къса коса - му постави инжекция ваксинация; тя стана негова съпруга…

Разказите на Антон Баев притежават отблясък от Шехерезадиното умение за разказване за живота чрез приказки. Те комбинират игривост с трагична патетика, драматично напрежение със смешни моменти; те представят любовните истории така живописно, че показват несекващите жизнени сили както в триумфа над любовта така και във трагедиите ѝ.
Забравен в опиянението от своето въображение , стиловото разнообразие при разказването у Антон Баев сякаш играе различни роли – понякога самият сюжет изглежда сякаш говори самостоятелно или е оцветен чрез личността на конкретен разказвач който проявява различни идентичности под формата на герои или наблюдатели или просто предлага панорамната гледна точка без ясна индивидуалност.