Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература

Образът на "Сина човешки" в книгата на Даниил и неканоничната междузаветна литература

Свещеното Писание от Стария Завет ни достига през вековете, носейки със себе си откровението за сътворението на света и човека, както и началото на свещената история. То е предавано устно, а след това записвано под вдъхновението на Бога, съдържащо божествена истина. Тази истина често е обвита в образното мислене на древните хора и изразява специфични езикови средства и контексти, които изискват искрена вяра в Бога, дълбочинно разглеждане и усилия за разбиране. В Свещеното Писание – особено в Стария Завет – се срещат много пасажи, които остават загадка за съвременния човек и ще продължат да бъдат трудни за тълкуване занапред. Един такъв пример е образът на "Сина човешки" какъвто го намираме у пророк Даниил, а също така в междузаветната апокрифна литература.

Този образ играе важна роля във новозаветната литература. Проучването му относно произхода и значението му представлява един от основните проблеми пред съвременната библеистика. Не случайно Barnabas Lindars определя този въпрос като "централна тема при разискванията по новозаветните изследвания през 20-ти век". Сложността около него остава актуална както в старозаветен контекст, така и с оглед новозаветното значение. Можем да кажем, че той придобива особено значение спрямо мястото му според църковното учение от една страна; а от друга - комплексността на поставяните въпроси включва решаването на разнообразни теми свързани със семитската лингвистика, историята на религиите, историческото представяне на Иисус Христос , развитието на синоптичната традиция и теологичното значение у евангелистите.
От автора