Писмо от Острова. Стихове

На Острова снегът е краткотраен –
не успява да прикрие срама на разголеното лято,
което нахално прекрачва в есента и зимата.
Тук реките не познават зимната дремка –
задушливият мирис от раните, изчистени през нощта,
отива в контейнерите на морето.
И аз се закачих за миглите
на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс
и се възнесох до белия облачен връх –
а птиците на моя небесен смях
разпериха прозрачни крила над Темза.
Питате защо избягах
от уютното си ъгълче самота –
за да намеря спокойно място
в тихите островни гори,
където болките ми спомени да отпочинат.

***

Бели облаци пълзят
над зеленото лято близо до Кроули –
стада без овчари,
без кучета-вълкодави (вълците вече са заминали,
за да избегнат скуката…).
Тук никой не очаква
слънцето да слезе ниско край хребета,
за да огласиш медния звън на стадата,
спускащи се от планината.
Никой тук не е усещал мощта
на високомерния поглед на овчарските кучета.
Все по-често сънувам старите дъбове,
под които селските стада почиват през обедните часове;
аз пък с извадения цафара
разговарям с горските птици…