Ням. Стихове

Васил Славов е роден в столицата София. Завършва специалност английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му поетична книга излиза през 1989 година, а същата година той заминава за Съединените щати, където се обучава по литература и креативно писане. Преди да напусне България, публикува стихотворения, художествена проза, преводи и критически статии в множество литературни списания у нас. Той е автор на редица поетични и белетристични произведения и притежава няколко значими литературни награди. Неговите стихове са представяни на английски език както в САЩ, така и във Великобритания.

Славов е член на Управителния съвет на Лигата на българските писатели зад граница. В момента живее с семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.

---

"Ням

Сега когато вечерта отминава и скитащият облак става все по-лек,
размишлявам за секвоите край пътя, за мъдростта на моята родина,
за тази кръв, която постоянно залязва; за силата на смиреното жертвоприношение,
как несбывшето се разпръсква; как то ни гори със своите очи.
За хората, които оправдаха трепета ми сред гората следобед
и после се изгубиха в сенките под есенното злато на кръстовете.
За бедната до предел вечер - носеща всичките ни преживявания,
за спомена как клепачът потреперва точно когато детето заспива;
за всичко онова което всеки носим; тихотата – нашето осмисление,
за смъртта и радостта ни преди да обърнем страницата.
Благодаря ти Боже че ме прие тук – животът ми бе живян пред теб
че беше скромно – колкото мога – преди да дръпнеш нишката натам.
Благодаря ти Боже за планината; благодаря за мелодията от майка ми във ръцете,
онова което мога ще взема с мен – а това което не мога ще изпратя с дима.
Сега… когато вечерята… угасва … последният… великолепен … кадин,
целувам кората на секвоите - стъпвайки във небесните води."