Нищетата на мозъка

Според Савелиев, ние използваме интелекта си за решаване на един и същ основен проблем, който е пред всеки жив организъм на Земята: оцеляването с цел предаване на генетичната информация към следващото поколение. Поради това ние възприемаме обкръжаващата ни действителност през призмата на биологичните мотивации.

За много хора този подход към изучаването на човешкия мозък може да изглежда цинично, но всъщност той предоставя добра основа за разбиране на основното противоречие в обществото – че най-добрите идеи за развитието му често се сблъскват с биологичните стремежи на индивидите в него.

Авторът пояснява как преследването на индивидуалните биологични цели играе ключова роля при формирането на общности. Човекът, подобно на другите организми, търси изгодни взаимодействия като обмен, симбиоза и паразитизъм. В същото време борбата за ресурси от страна на отделния човек е неморална и егоистична, което води до конфликт със социалните отношения.

Тази динамика обяснява защо всяка система за социална организация без ясна биологична перспектива е обречена да се саморазруши (както случая с СССР) и защо политиците години наред обещават едно и също нещо – по-малко работа срещу повече облаги. За да спечелят избори, те трябва просто да предложат повече "биологични бонуси" от своите опоненти.

Григор Сарийски